"В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. Житното зърно е емблема на човешката душа" П. Дънов
500 гр. грухана пшеница
120 гр. обикновени бисквити
100 гр. смлени орехи /може и бадеми/
100-150 гр. пудра захар
2-3 ванилии
2 ч. л сол
сушени плодове - стафиди, червени боровинки
нарязани на ситни парченца локумчета
За украса:
цели сурови бадемови ядки
зърна нар
тиквени семки
дребни бонбонки
Начин на приготвяне:
1. Почистваме житото и го изсипваме в дълбока тенджера. Измиваме го, добавяме 5-6 чаени чаши вода и 1 ч.л. сол и го слагаме да заври. Оставяме да се довари на бавен огън. Разбъркваме внимателно от време, на време. След като зърната са достатъчно набъбнали, изключваме котлона, но не изсипваме водата, а оставяме житото в нея, докато изстине напълно. Тенджерата трябва да бъде плътно затворена с капак, а за да задържим топлината по-дълго може я завием и с одеало. През това време житцето си "дърпа" още от водата и се "доуварява".
2. Изстиналото жито изплакваме със студена вода, отцеждаме в гевгир и разстиламе върху тензух, под който сме сложили предварително по-дебела кърпа. Изчакваме няколко часа, през които житото трябва добре да се отцеди и изсъхне. С вилица от време, на време разбъркваме, за да не се слепват зърната.
3. В дълбока купа събираме житото и към него добавяме 1 ч. л сол, ванилиите, сушените плодовете и локумчетата. Разбъркваме добре и заглаждаме с лъжица.
4. Смиламе в блендер бисквитите и изсипваме върху житото, като притискаме хубаво с лъжица, за да се получи гладка повърхност. Може да заделите 1-2 лъжици за украса върху пудрата захар.
5. Върху бисквитите пресяваме равномерно пудрата захар и отново притискаме с лъжица.
6. Поставяме тензух или друга кърпа /без мъхчета/ върху житото и притискаме и заглаждаме с ръка. Внимателно махаме кърпата.
7. Украсяваме с ядки, плодове, бонбончета, зърна от нар - всичко на фантазия.
Ако рецептата ви е харесала и искате да следите моите публикации, харесайте Фейсбук страницата ми: https://www.facebook.com/vielitsa/
Няма коментари:
Публикуване на коментар